— …страх и несигурност — обяснява братът — колега на колежка, която изглежда почти толкова добре, колкото и Иванка. Само дето й липсват няколкото искри интелигентност в очите. Това е цялата разлика. Нищо чудно, че в тия несигурни времена апокалипсисът се ползва с успех сред жените. Колегата следва традиционния подход — гробовен глас, малко сарказъм, подхвърлен между другото цитат от гръцки философ, и момичето вижда в теб интригуващ мъдрец. Разбира се, не всяко момиче, но Университетът на Републиката е пълен с достатъчно от дъщерите на най-снобската част от софийския елит и шансовете да те поправят, защото си приписал думите на Вергилий на Аристотел или обратно, са нищожни.
Сядаме около ниска софра, наоколо се лее ледено студено шуменско пиво, а Иванка е опряла бедро до крака ми. Докато се наместваме, разговорът предсказуемо се насочва към още по-мрачни теми…
— Смъртта е като прекрасна дама на неопределена възраст — продължава същият братът колега, — с която мога да флиртувам. Не че в живота си съм правил много безразсъдни неща — следва нехайно махване с ръка, — но знам, че където и да ида, каквото и да правя, тя е някъде наблизо и по свой си начин флиртува с мен.
— Аналогията ти е прекалено сексуално обоснована и свързана с типичните социални роли, приписвани на двата пола — отбелязва приятелката му. Нищо чудно, че му е приятелка. — Я си помисли, не заместваш ли някоя реална жена, която те е отхвърлила, с въображаема, като и приписваш трагични…
— Преди десет години бих се съгласил — отговаря младежът, — но след две сексуални революции и една суфражистска контрареволюция, всеки може да флиртува с когото си поиска. Пък и преди десет години не бихме водили тоя разговор.
Намигам на Иванка, тя ми отвръща, а брадатият продължава:
— Карам кола — тя е на съседната седалка, вървя по улицата — тя ме подминава на отсрещния тротоар. Като всеки флирт и тоя си има приятните моменти. Най-опияняващият е точно мигът преди разминаването, когато нищо не е ясно и не зная дали ще ме има след още една, не само след още половин крачка! Колкото и да ми се иска да се разминем и всеки да продължи по пътя си, знам, че мога да спра и да се заприказвам с нея. Разбира се, спирането в някакъв бъдещ момент е неизбежно, но точно тогава е само мое решение и единствено аз мога да…
— Типично подсъзнателно желание да се преродиш в нещо различно — намесвам се аз. — Кармата…
Комментарии к книге «Думи под вълните», Валентин Иванов (България)
Всего 0 комментариев