Бластерът в ръцете ми носи успокоение със своята кротка тежест и толкова миролюбиво проблясва на меката светлина на аварийното осветление, че ми е трудно да повярвам: ей сега ще изляза с претъркаляне в коридора, по които се носи насам трирък и немиролюбив Самотник. Ще стрелям в противната му сплескана глава, ще притичам до дупката, която той е прорязал в стената за да влезе в „Херкулес“ и ще вляза в неговото собствено корабче. А после — каквото сабя покаже. Какво щастие е да носиш леката и удобна униформа на лейтенант!
Нейде отзад полковникът-дявол ме предупреждава:
— Ще си умреш лейтенант, човече!
Информация за текста© Валентин Иванов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/883]
Последна редакция: 2006-08-06 15:30:53
Оглавление. Реклама на сайте
Комментарии к книге «Да си умреш лейтенант», Валентин Иванов (България)
Всего 0 комментариев