«Непобедимата армия»

Този ден на генерал-лейтенанта дяволски му вървеше, толкова много му вървеше, че чак не беше за вярване. На срещен курс се приближаваше истински земен лидер. След няколко минути можеше да се прочете даже името му: „Плутон“.

Мосли сигнализира, изчака известно време и пак сигнализира. Лидерът не променяше нито курса, нито скоростта си, но най-странното беше, че и не отговаряше. Май че наистина днес прекалено много му вървеше. А да срещне втори кораб преди да умре от глад или от задушаване беше наистина невероятно.

Генерал-лейтенантът се вгледа още веднъж в лидера, но някакви други светлинки по-встрани привлякоха вниманието му. Отблясъци от два преследвача. Значи това е краят. Напразно е бягал по кривите коридори на изгорената база ли беше или пък лаборатория, напразно се беше успокоявал с късмета си. Един лъч с най-лекия бордов лазер и от незащитеното катерче няма да остане нищо, ако не броим няколкото сектора в паметта на голямата невронна машина в в базата на земния флот.

Чу се звук като от търкаляща се по камъни празна консервна кутия. Това беше лидерът. Ето сега ще стрелят. Не, ей сега. Е, хайде де. Сега вече трябва да стрелят.

Кутията се търкаля два пъти по-бързо. Наслагване на трептения. Резонанс на магнитните метеорни уловители. Дано да издържи корпусът на тази бонбониера.

Не стреляха, наистина не стреляха.

Мосли се чуди, чуди и подкара малкото си съдче към най-близката база. Щеше да пристигне само след някакви си двеста петдесет и няколко години. По-точно не му се смяташе.

— Господин полковник, все си спомням за пробива ви с „Плутон“. Преди това тръгнаха две тройки лидери и все не успяваха. Тогава май загина адмиралът.

— Не, капитане, адмиралът е загинал след като ние се измък… е-е-е, пробихме. Те искаха да ни вкарат в клопка, два от преследвачите им се нахвърлиха върху нас по фланга. Само че ние бяхме по-бързи от тях и се откъснахме.

— Разбирам, господин полковник. По това време ние вече бяхме с половин екипаж и се надявахме само на добрите духове и на чудото. Капитанът беше мъртъв, старпомът — също. Оставахме двама офицери на „Индепендънт“, но и за нас нямаше работа. После загина и вторият помощник. В самия край на боевете единственият оцелял от командния състав бях аз.