Имаше някога едно момче, което по цял ден чистеше буболечките от косата си. А докторът му беше казал, че там няма никакви буболечки. След като прекараше под горещия душ осем часа, изтърпявайки болката от ухапванията на гадините, той излизаше от банята и се подсушаваше, а косата му си оставаше все така пълна с буболечки. Всъщност те бяха навсякъде по него. След месец вече бяха проникнали и в белите му дробове.
Понеже нямаше какво друго да направи и не можеше да мисли за друго, той започна да изследва теоретично жизнения цикъл на буболечките и с помощта на енциклопедията „Британика“ се опита да определи вида им. По това време те вече бяха плъзнали из цялата къща. Той изчете безброй материали за най-различни видове и най-накрая видя буболечките извън къщата, така че стигна до извода, че са листни въшки. След като взе това решение, той никога не се усъмни в него, въпреки че останалите му разправяха неща от рода на: „Листните въшки не хапят хора“.
Говореха му така, защото непрекъснатите ухапвания на буболечките бяха превърнали живота му в мъчение. Той отиде в един от магазините на веригата супермаркети „7–11“, разпростряла се из цяла Калифорния, и си купи флакони със спрейове „Райд“, „Черен флаг“ и „Защита на двора“. Първо напръска къщата, а после и себе си. Като че ли препаратът „Защита на двора“ се оказа най-ефикасен.
В процеса на теоретичните си изследвания той откри три фази в жизнения цикъл на буболечките. Първо те биваха пренасяни върху него с цел да бъде заразен от така наречените от него „хора-носители“, които не разбираха своята роля в разпространението им. По време на тази фаза буболечките още не притежаваха челюсти или мандибули (той усвои тази дума по време на седмиците научни изследвания — доста необичайно занимание за младеж, който сменя спирачните накладки на хората в автосервиза „Спирачки и гуми“). Следователно „хората-носители“ не усещаха нищо. Той обичаше да седи в ъгъла на гостната си и да наблюдава как влизат различни „хора-носители“ — повечето от които познаваше бегло, но и някои напълно непознати, — покрити с листни въшки в тази особена фаза, в която не хапят. Усмихваше се на себе си, защото знаеше, че тези хора са използвани от буболечките и изобщо не подозират за това.
— Защо се хилиш, Джери? — питаха го хората.
Той само се усмихваше.
Комментарии к книге «Камера помътняла», Велчев
Всего 0 комментариев