— Тук е япончето, дето ми го изпрати Хал — и отвори вратата на стаята.
Док Уинингър направи две крачки, забеляза черепа, замръзна на място и рече:
— Мили Боже!
Шокът заля широкото му червендалесто лице с тежки бузи и превъзходни овални очила. Повече от това тя не можеше да си пожелае.
— Нали е красив? — каза тя.
С цилиндъра на малкото й братче черепът изглеждаше върховно.
— Хал ти е изпратил това?
— Ами да. Той нали е тип? Голям щурак.
Док загърби черепа и се обърна към нея. Тя не разбра защо се появи този израз на лицето му, но просто не можеше да сдържи усмивката си.
— Чудесен трофей — каза той. Това я принуди да се оправдава.
— Така този малък жълт плъх е дори по-красив, отколкото приживе. На това Хал му вика добър японец!
— Тези бирманки, медицинските сестри. Такава война ли водим ние сега? Това ли е имал предвид? — каза той, сочейки през рамо към черепа.
— Да не искаш да кажеш, че Хал разстрелва малки деца? Ей, докторе, ти поне трябва да ги разбираш тия неща.
— Ох. Е, трябва да си вървя.
Той понечи да си тръгне, но Джун му препречи пътя. Усети се изиграна.
— Чакай, та ти дори не го разгледа като хората.
— Стига ми толкова, Джуни, — прозвуча така, сякаш я съжаляваше поради някаква причина, сякаш е болна от нещо.
— О, не, почакай. Държа да видиш нещо. На това япон-че са му слагали пломби. Нямаш ли желание да видиш дали японците работят също толкова прецизно като теб?
Удар по болното му място. Той се върна в стаята и взе черепа в ръце. Погледна двете пломби на горните резни н зяпна. Джун дори си помисли, че е спрял да диша. Лицето му изглеждаше загрижено, когато се обърна към ь е?:
— Джун, това е, това… — не довърши, преглътна с мък; и се опита да се ухили. — Джун, дали бих могъл да го взема за ден-два? Има нещо много интересно, бих искал да го покажа на тоя-оня.
Джун му се беше ядосала, но като видя колко е възбуден, просто не можа да му откаже и се засмя.
— Знаех си аз, че ще те размърдам! Добре, действай Ама да го пазиш. Той ми е много скъп.
— Виждам, че би трябвало да ти е. — Излезе от стаята и като слизаше с черепа в ръце надолу по стълбите, попита леко през рамо. — Какви вести от Хал?
Комментарии к книге «Бедният Йорик», Теодор Гамильтон Старджон
Всего 0 комментариев