«Манеки Неко»

— Не, повече не издържам така! — изстена братът.

Лежащият на футона Цуйоши Шимицу замислено погледна екрана на пасокона. Нещастното лице на големия му брат бе силно зачервено и лъщеше от пот.

— Това е само кариера — напомни Цуйоши, седна и оправи измачканата си пижама. — Недей я взема толкова навътре.

— Тези вечни премии — с пиян глас избоботи брат му. — Корпоративни партита… — Той звънеше от някакъв бар в квартал Шибуя; на заден план сурова делова дама на средна възраст фалшиво пееше караоке. — И тези проклети изпити. Програми за повишаване квалификацията на мениджърите. Тестове за професионална пригодност. Нямам време да живея!

Цуйоши съчувствено изхъмка. Той не беше във възторг от тези нощни обаждания, но смяташе, че е длъжен да изслуша жалбите на брат си, който беше твърде достоен човек, преди да завърши елитните курсове при университета Васеда, да получи пост в голяма корпорация и да се зарази с професионални амбиции.

— Имам язва на стомаха — оплака се братът. — И гърбът ме боли. И косата ми катастрофално побелява! Не, ще ме уволнят, усещам. Както и да се гърби от работа човек, колкото и да е лоялен, големите компании вече пет пари не дават за служителите си. И още питаш защо пия…

— Трябва да се ожениш — посъветва го Цуйоши.

— Не мога да си намеря съпруга. Жените никога не са ме разбирали — сви рамене брат му. — Слушай, Цуйоши, напълно съм отчаян, ситуацията на пазара е просто катастрофална. Направо не мога да дишам! Да, трябва да променя всичко, и дори мисля да дам обет… Не, сериозно! Аз мечтая да се отрека от този ужасен свят!

Цуйоши се разтревожи не на шега.

— Колко си пил?

Лицето на брата рязко запълни екрана.

— Искам в манастир, там е тихо и спокойно! Четеш на глас сутри, разсъждаваш за смисъла на живота… Правилата са строги, но разумни. Да, в добрите стари времена нашият японски бизнес е бил също такъв!

Цуйоши скептично изсумтя.

— Тази седмица посетих едно заведение… Манастир в планината Есо — призна брат му. — Тамошните монаси добре разбират проблемите на такива като мен и ни пазят от съвременния живот. Няма компютри, няма мобифони, няма факсове, няма производствени съвещания… Нищо такова. Наоколо — мир, покой, красота и никакви изменения. Истински рай!

— Братко — каза Цуйоши, — ти никога не си имал капка склонност към религията. Ти не си отшелник, а завеждащ отдел на голяма външнотърговска компания.